ApriltsiRun 2026 е посветен на 150-годишнината от Априлското въстание.
В този контекст представяме събитията от Новоселската епопея – част от Първи Търновски революционен окръг, които остават по-слабо познати, но по своя героизъм и саможертва са съпоставими с въстанието в Четвърти революционен окръг.
Кратко представяне на хронологията на събитията през това героично време, където върху пожълтелите страници на един черковен псaлтир неизвестен автор е оставил следните редове: „Да се знае какво се случи в лето 1876-о кога се потъпка и изгори Ново село за народност…”.
Сегашната Община априлци попада в 1-ви Търновски революционен окръг, с главен апостол Стефан Стамболов. Думите на организатора на въстанието в Севлиевско „Продай си нивата – купи си пушка“ са показателни за жертвоготовността и желанието на българите да се борят за свободата си. След избухването на Априлското въстание в Панагюрище, на 20 април 1876 г. (ст. стил) и зовът на „кървавото писмо“ достига до Балкана.
- На 1 май 1876 г. , в местността „Бабан“, под ръководството на уважавания чорбаджия и кмет на село Кръвеник – дядо Фильо Радев въстават 250 кръвеничани.
- На 2 май въстанието се обявява и в с. Ново село, където повече от 250 българи се водят от Йонко Карагьозов.
- На 3 май въстава и с. Батошево. Въстаниците се укрепват на Дебневския и Граднишкия боази, като така преграждат пътищата от Севлиево и Троян. Чета от 80 души, водена от Дончо Фесчията, се отправя на помощ на кръвеничани. Първо сражение с дошлия да потопи въстанието в кръв турски башибозук. Дървеното топче се пръсва при първия изстрел.
- На следващия 4 май, повече от 500 въстаници водят цял ден сражение на боаза (вардата). Загиват много конни черкези и башибозук, като няколко коли (каруци) с убити са изгорени в близка плевня, а други са откарани в селата си да се погребат.
- На 5 май пристига Габровската чета на Цанко Дюстабанов откъм с. Кръвеник и заема позиция на Дебневския боаз.
- На 6 май героично Батошево пада и се дава възможност за навлизане на башибозука към района на Ново село, в гръб на защитниците на Дебневския боаз, където сраженията продължават. На следващия ден сраженията продължават, като вече в тях участва и редовна турска войска.
- На 8 май времето с студено и има обилен снеговалеж. Под ръководството на Цанко Дюстабанов и Йонко Карагьозов въстаниците все още удържат отбраната на боаза, но на следващия 9 май, съпротивата при с. Кръвеник е преодоляна и башибозукът започва зверства и палежи в Ново село. За да не попаднат в капан, въстаниците се изтеглят от защитавания девет дена Дебневски боаз и се насочват към селото за да спасяват своите семейства.
- На 10 май, източно от вр. Марагидик, в сражение с поробителите загива посечен воеводата Дончо Фесчията. Ново село е опожарено и разграбено. Стояна Драгановска, възрастна мома, братова щерка на Аврамъ Драгановъ, с пушка в ръце постоянно гърмяла назад към преследващите ги турци и по този начин дала възможност на голяма група бегълци да се доберат до спасителната Стара планина.
- Под вр. Марагидик, на м. „Бунара“, около 120 въстаници водят сражение с башибозука.
- На 12 май в Ново село започва турски извънреден съд, издал много смъртни присъди, изпълнени веднага.
Последствията за селата от района са ужасни. Изгорени са по-голяма част от къщите, а всичкия добитък е откраднат. Новоселският манастир е опожарен, а защитаващия го свещеник Георги Дългодрейски, игуменката Серафима Йонкова и седем монахини са заклани. Много жени и моми са поругани и отвлечени в турските села южно от Балкана. Черквата била осквернена. Иконите изпосечени, а в олтара, под престола, вързали една кучка, дето се и окучила. Вътре в черквата, на пода, разхвърляли черва от добитъка, който клали вътре. Всеки срещнат българин е убиван (обезглавяван) и после ограбван. Не са пожалени и две бременни жени. След като се укривали в Балкана няколко дни, много от българите, с децата си, подтикнати от глад и студ, се прибират в селата, но там мнозина „минали под ножа“ – посечени на дръвника.
ФИЛЬО РАДЕВ МИЛЕНОВ (Дядо Фильо) е роден някъде към 1822 г. в с. Кръвеник, Севлиевско. Баща му е убит при обир от турци на връщане от Калофер. Под неговото ктиторство се изгражда църквата „Свети Никола” (1847 г.) в Кръвеник и тристайното училище към нея. Има добри взаимоотношения със сливенския каймаканин, както и с печално известния по-късно Саадулах ефенди. Всичко това предполага дълъг и спокоен живот, но от цялата си душа и сърце той желаел свободата на българите и премахване на турския гнет. Разкриването на севлиевския революционен комитет и залавянето на Стефан Пешев налагат на връх Бабан вземане на решение за незабавно обявяване на въстание. За войвода е избран Дядо Фильо, а за негов заместник – синът му Христо. След потушаване на въстанието Дядо Фильое предаден и заловен. Когато го водят за Севлиево, той отказва да ходи и сяда на земята и по никакъв начин не могли да го накарат да продължи. Това принуждава турците да го обезглавят, слагат отрязаната му глава в една торба и я изпращат в Севлиево. По-късно главата е хвърлена в нужниците на конака. След освобождението Драгню Стойчев я погребва по християнски зад църквата „Света Троица“. Така завършва животът на един велик българин, но думите му „Докато се води борбата, ще се наложи някой от нас да пострадат, но които се върнат живи и здрави, вече турчин няма да ги командва!” се сбъдват.
ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ е роден на 13.05.1844 г. в Габрово.
Завършва Габровското класно училище. През 1872-1873 г. Учи в Робърт колеж (Цариград). Избран за член на училищното настоятелство и член на Габровския казалийски съд. Член на Габровския частен революционен комитет. Води чета в района на Батошево, Кръвеник и Ново село. Под негово ръководство въстаниците отблъскват десетки атаки на многочисления противник. Тежко ранен в ръката се укрива, но е предаден и заловен. В Търново е съден, заедно с други заловени въстаници от Търновския военнополеви съд, с председател Али Тефик бей. По време на делото Цанко Дюстабанов изрича думите, които и до днес са свързани с историята на Априлското въстание:
„Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме! Вие като изгорихте толкова къщи и села на мирните българи, като изклахте толкова невинни старци, бабички, жени и деца, като разорихте толкова църкви и училища, трябва да знаете, че цяла Европа се възмути от вашите зверства и тя скоро ще дойде да ви изгони от тука. Затова стягайте се да бягате към Анадола.
Цанко Дюстабанов е осъден на смърт и обесен на 15.06.1876 г. в Търново, заедно с Еким Цанков и свещеник Иван Гъбенски.
ЙОНКО ХРИСТОВ КАРАГЬОЗОВ е роден на 10.02.1851 г. в Севлиево. Член на основания от Васил левски Севлиевски революционен комитет. През 1874 г. вече е заможен майстор и търговец на сапун и свещи, както и дребен добитък, притежаващ собствен дюкян. Карагьозов е сред дейците, възобновили работата на комитета през 1875 г. Бил много впечатлен от арнаутския хайдушки костюм и поръчал да му ушият такъв, с който той е на единствената запазена фотография (РИМ – Севлиево).
След арестуването на Стефан Пешев успява да се измъкне от блокадата на града и се добира до Кръвеник, където се обявява въстанието, с ръководители – Фильо Радев, Христо Радев, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Карагьозов е избран за войвода в Ново село и се проявява като истински предводител.
След края на въстанието Йонко Карагьозов достига до с. Каябаш /днес Здравковец/, но е предаден и заловен от турците. В ареста понася мъченията заедно с другаря си Стефан Пешев. Съден от Извънреден съд и осъден на смърт и заедно с него увисва на бесилото на 25.06.1876г. Тленните останки на Йонко Карагьозов, заедно с тези на неговите загинали другари, са погребани в гробница, пред олтара на църквата “Света Троица”, където има възпоменателна плоча.
ЙОНКО МАТЕЕВ – КОВАЧА. Изковал много от оръжието на новоселските въстаници. На 9 май, след падането на Батошево и Кръвеник, турците хвърлят всичките си сили за превземането на Ново село. Позициите на въстаниците стават неудържими, но тяхната защита не позволява на врага да овладее бързо селото. Бойците отстъпват бавно. Към източната страна на селото срещу настъпващите орди излиза и Кольо Тодоров Матеев, оръжейникът на въстанието. Замахва с тежката си сабя срещу двама башибозуци, изскочили срещу децата му, отрязва главата на единия, грабва пушката му и застрелва другия. Да продължи по-нататък боя не може, тъй като са ранени и двете му ръце. На другия ден е заловен, изкаран на местността „Тотина поляна“, където е разсечен на късове след нечувани изтезания.
